Автобиографии на роми, записани 2005-2006 г.

Обратно

Аз съм тре­то по­ко­ле­ние хо­джа…
Жи­в­ко, р. 1972 г., де­ве­ти клас, хо­джа

Ка­з­вам се Жи­в­ко. Жи­вея в ма­ха­ла­та, та­ка на­ре­че­на­та “Пре­дел ма­ха­ла”. Из­пъл­ня­вам ре­ли­ги­о­з­на фун­к­ция в ма­ха­ла­та и съм хо­джа. Аз съм тре­то по­ко­ле­ние хо­джа. Ня­ко­га, през то­та­ли­тар­но вре­ме, ня­ма­ше въз­мо­ж­ност хо­ра, ко­и­то имат же­ла­ние да учат ре­ли­гия, осо­бе­но ис­лям, да за­вър­шат ня­къ­де. Бла­го­да­ре­ние на то­ва, че ба­ща ми бе­ше гра­ж­да­нин на то­га­ва­ш­на Юго­с­ла­вия, имах въз­мо­ж­ност да по­се­ща­вам че­с­то Сту­ми­ца и Ско­пие и там бла­го­да­ре­ние на ча­с­т­ни по­д­го­т­ви­тел­ни кур­со­ве ус­пях да взе­ма ня­кол­ко из­пи­та, ко­и­то ми да­ват въз­мо­ж­но­ст­та да из­пъл­ня­вам слу­ж­ба­та. Ба­ща ми при­с­ти­га в Бла­го­е­в­г­рад през 1980 г. Ка­то пре­сел­ни­ци в ма­ха­ла­та има­х­ме вре­ме да се опо­з­на­ем с хо­ра­та и да се до­ка­жем. Май­ка ми е от Стру­мя­ни по-то­ч­но от Ог­ра­ж­ден.Тя е бъл­гар­ка по гра­ж­дан­с­т­во. Ина­че е тур­с­ка ци­ган­ка. Се­мей­с­т­во­то ми е осо­бе­но. Ба­ба ми е ма­ке­дон­ка от Цър­ник. До­ш­ла е в Ог­ра­ж­ден и там се е оже­ни­ла и де­ве­т­де­сет про­цен­та от ма­ха­ла­та са ми ро­д­ни­ни. Тя е чи­с­та тур­ки­ня. Там се омъ­ж­ва за ци­га­нин. Цър­ник ина­че е чи­с­то тур­с­ко се­ло в Ма­ке­до­ния, Бе­ро­в­с­ка об­щи­на. На­ми­ра се ме­ж­ду Дел­че­во и Бе­ро­во. Ро­д­ни­ни имам и в Дел­че­во, бра­то­в­че­ди по май­чи­на ли­ния. По­том­с­т­во­то на ба­ба ми в Ог­ра­ж­ден е от 1940г., ко­га­то е до­ш­ла и до се­га на­б­ро­я­ва при­б­ли­зи­тел­но 700-800 ду­ши. Ба­ба има­ла че­ти­ри де­ца от пър­вия брак. Мъ­жът й уми­ра и тя се же­ни вто­ри път и има още 3 де­ца. То­ва са пър­ви­те ро­ми в се­ло­то. То­ва всъ­щ­ност е би­ла пра­ба­ба ми. На май­ка ми ба­ба. Аз имам смъ­тен спо­мен за нея, за­що­то съм бил на три или че­ти­ри го­ди­ни,  ко­га­то тя по­чи­на­ла - на по­ве­че от 80 го­ди­ни. Спом­ням си я, мно­го су­ха ста­ри­ца, пре­гър­бе­на, бя­ла със си­ни очи. Мо­га да ви ка­жа, че в мо­е­то по­том­с­т­во от стра­на на май­ка­ ми вси­ч­ки са си­не­о­ки, бе­ли и ру­си. Май­ка ми, ако я ви­ди­те, ня­ма да ка­же­те че ми е май­ка – тя е бя­ла, ру­са със си­ни очи. Имам вуй­чо­в­ци, ко­и­то са ле­ко мур­га­ви но имат за­дъл­жи­тел­но си­ни или зе­ле­ни очи – за­дъл­жи­тел­на ро­до­ва чер­та. Ба­ща ми е съ­що гра­ж­да­нин на би­в­ша Юго­с­ла­вия, ро­ден е в Стру­ми­ца, жи­вял е там и се е пре­се­лил в Бъл­га­рия. През 1969-1970 г. е до­шъл за пър­ви път на съ­бор в Бъл­га­рия, на­ли има­ше та­ки­ва еже­го­д­ни съ­бо­ри ме­ж­ду Бъл­га­рия и Ма­ке­до­ния и се за­по­з­на­ва с мо­я­та май­ка в Ко­ла­ро­во, Пе­т­ри­ч­ко. Май­ка ми има­ла ро­д­ни­на в Ко­ла­ро­во. Ба­ща ми за­по­ч­ва по-че­с­то да ид­ва, тъй ка­то юго­с­ла­вя­ни­те има­ли сво­бо­ден до­с­тъп до Тур­ция. Раз­вил тук ня­ка­к­ва тър­го­вия и ре­шил да се оже­ни тук. То­га­ва ня­ма­ло двой­но гра­ж­дан­с­тво и той при­ел бъл­гар­с­ко. То­га­ва аз съм се ро­дил - 1972 г. В на­ча­ло­то жи­ве­е­ли в Стру­мя­ни, а по­с­ле в Сан­дан­с­ки. Аз съм бил на 3 го­ди­ни, ко­га­то ба­ща ми се е вър­нал в Стру­ми­ца с нас и сме жи­ве­ли там око­ло го­ди­на и по­ло­ви­на. Бил про­го­нен от там по по­ли­ти­че­с­ки при­чи­ни, смя­та­ли, че е ня­ка­къв агент. Ка­то се вър­нал, не е ус­пял да се ус­та­но­ви в се­ло­то и тръ­г­нал да тър­си мя­с­то къ­де­то да жи­вее. Та­ка ид­ва­ме в Бла­го­е­в­г­рад в “Пре­дел ма­ха­ла”. Ро­ди­те­ли­те ми още жи­ве­ят там. Ба­ща ми /58 г./ в мо­мен­та ни­що не ра­бо­ти, не е пен­си­о­нер, за­що­то ня­ма ни­ка­къв тру­дов стаж, не по­лу­ча­ва и со­ци­ал­ни по­мо­щи, но тъй ка­то е хо­джа, има ня­ка­к­ви до­хо­ди. Май­ка ми /55 г./ е пен­си­о­нер­ка. Ние сме 5 де­ца от ба­ща ми. Пре­ди то­ва май­ка ми е би­ла же­не­на и има­ла ед­но де­те – ста­ва­ме шест и все мом­че­та. За съ­жа­ле­ние най-мал­кият ни брат по­чи­на на 18 г., през 1997 г. – бе­ше бо­лен от ане­мия, су­хи бъ­б­ре­ци по ро­ж­де­ние и ра­хит. Се­га сме 5 бра­тя, има­ме ед­на се­с­т­ра, взе­та от Май­чин дом, за­що­то ня­ма­ли мо­ми­че, но тя се оже­ни в Ма­ке­до­ния. Де­т­с­т­во­то ми е из­ця­ло в Пре­дел ма­ха­ла. Все­ки чо­век от ма­ха­ла­та ми е бли­зък, по­з­нат, при­я­тел. Ни­ко­га не съм вли­зал в кон­ф­ликт с тях. Ме­ж­ду тях се слу­ч­ват ка­ра­ни­ци, но аз се ра­д­вам на тя­х­но­то ува­же­ние, мо­же би за­ра­ди име­то ко­е­то из­г­ра­ди­х­ме ба­ща ми и аз и мя­с­то­то, ко­е­то за­е­ма­ме ка­то хо­джи. Ро­ди­те­ли­те ми жи­ве­ят го­ре-до­лу до­б­ре. Аз жи­вея в ед­на стая по на­с­ле­д­с­т­во. Ба­ща ми да­де на все­ки по по­ве­ч­ко, но аз ка­то най-го­лям по­лу­чих най- мал­ко. Се­мей­с­т­во­то ми е от че­ти­ри чо­ве­ка – аз, же­на ми и две де­ца. Имам и дру­га пре­ди­с­то­рия. То­ва не ми е пър­ви брак. От пър­вия брак имам дру­ги две де­ца. Мо­же да се ка­же, че жи­во­та на един ци­га­нин пре­ми­на­ва не­пре­къ­с­на­то в край­но­с­ти. Пър­ви­ят си брак склю­чих на 17 г. Те по-ско­ро го до­го­во­ри­ха мо­и­те ро­ди­те­ли. По­с­ле се же­ни­х­ме офи­ци­ал­но. Се­га в мо­мен­та се во­дя раз­ве­ден и жи­вея с вто­ра­та си съ­п­ру­га ве­че де­сет го­ди­ни. С нея ня­мам гра­ж­дан­с­ки брак. За раз­во­да не съм се до­пи­т­вал до на­ши­те. Пре­це­них, че ре­ше­ни­е­то тря­б­ва да си е мое. Но ина­че ре­а­ги­ра­ха мно­го от­ри­ца­тел­но. Ни­ко­га не съм сти­гал до там, че да ми по­ма­гат ро­ди­те­ли­те и за то­ва не се съ­о­б­ра­зя­вам из­ця­ло с тях. Имам до­б­ри от­но­ше­ния с тях. Те в мо­мен­та жи­ве­ят с най-мал­кия ми брат. Ина­че вси­ч­ки жи­ве­ем по­ч­ти в един двор. Вси­ч­ки­те ми бра­тя са же­не­ни. Тук съм за­вър­шил ре­до­в­но 9 клас, но то­ва ко­е­то ме е въл­ну­ва­ло, без да смя­та­ме уче­не­то в Стру­ми­ца, съм го учил сам – исям­с­ка фи­ло­со­фия. За­вър­шил съм кур­со­ве за ав­то­мон­тьор. Ра­бо­тих в ав­то­сер­виз “Пи­рин” ед­на го­ди­на,    ка­то ав­то­бо­я­джия, но ка­то на­в­ле­зе де­мо­к­ра­ци­я­та ме ди­с­к­ри­ми­ни­ра­ха и съ­к­ра­ти­ха - аз бях пър­ви­ят съ­к­ра­тен там. При­чи­на­та бе­ше, че бях ром. По-къ­с­но увол­ни­ха и дру­ги мом­че­та ро­ми. В Бла­го­е­в­г­рад ба­ща ми е до­шъл слу­чай­но. Аз не жи­вея бу­к­вал­но в Пре­дел ма­ха­ла, но съм мно­го бли­з­ко до нея. Има ед­на ули­цаq ко­я­то е “Ли­па 28”. Тя е то­ч­но зад зо­о­ло­ги­че­с­ка­та гра­ди­на. Ня­ко­га, в те­зи къ­щи, в ко­и­то се­га ве­че се пре­сел­ват ци­га­ни, бя­ха вил­ни сгра­ди при­на­д­ле­жа­щи на бъл­га­ри. В край­на сме­т­ка те про­да­ват къ­щи­те, мо­же би и оп­ра­в­да­но, за­що­то зна­е­те, мно­го бли­з­ко до ма­ха­ла­та – кра­ж­би че­с­то, про­б­ле­ми че­с­то, че­с­то раз­п­ра­вии. Не мо­же да се от­ре­че фа­к­та, че ме­ж­ду ро­ми­те съ­ще­с­т­ву­ват и та­ки­ва, ко­и­то сти­гат до край­но­с­ти, но в ма­ха­ла­та се зна­ят кой е та­къв и кой е съ­ве­с­тен и си пе­че­ли че­с­т­но и по­ч­те­но пре­х­ра­на­та. Тук ста­ва въ­п­рос за ед­на ма­ха­ла в ко­я­то ние не­пре­къ­с­на­то сме за­е­д­но. По един или друг на­чин ние сме мно­го обе­ди­не­ни. Ко­ле­к­ти­вът, кой­то има­ме в ма­ха­ла­та, мо­же би е пре­дим­с­т­во, мо­же би не.  Не мо­га то­ч­но да пре­це­ня, за­що­то в ед­ни слу­чаи е пре­дим­с­т­во, а в дру­ги – не. Ко­ле­к­ти­ви­з­мът по­ня­ко­га се по­лу­ча­ва спон­тан­но – ко­га­то ня­кой има ну­ж­да да му се по­мо­г­не, все­ки тръ­г­ва спон­тан­но, без да има ня­ка­к­ви съ­о­б­ра­же­ния. Мо­же би е в цен­но­с­т­на­та си­с­те­ма, мо­же би е вро­де­но в ге­на на ро­ма, за да мо­гат в про­дъл­же­ние на ве­ко­ве хо­ра­та да се за­щи­та­ват и да оце­ля­ват. Аз съм убе­ден, че то­ва е из­ра­зе­но мно­го сил­но в на­ше­то об­ще­с­т­во. Йе­рар­хия съ­ще­с­т­ву­ва­ше до пре­ди де­се­ти­ле­тия, из­ра­зя­ва­ща се в ли­це­то на оп­ре­де­ле­ни хо­ра, на­при­мер хо­джа­та и баш бо­га­ти­те. Ако ня­кой ром е мно­го бо­гат, той по един или друг на­чин за­с­та­ва ви­со­ко в йе­рар­хи­я­та и не­го­ва­та ду­ма е би­ла ви­на­ги из­с­лу­ш­ва­на, имал е ува­же­ни­е­то на хо­ра­та.За съ­жа­ле­ние до­с­та се про­ме­ни цен­но­с­т­на­та си­с­те­ма на ро­ми­те.