Автобиографии на роми, записани 2005-2006 г.
Да ви кажа, аз съм благодарна на Бога
Петя, р. 1972, живее в Благоевград, седми класКазвам се Петя и съм родена 1972 година в град Самоков. Израснах в семейство с осем деца и от шест годишна останах без баща. Майка ни искаше да ни гледа добре, но не успяваше… беше сама и това й беше голям проблем. Винаги се притесняваше, какво ще сложи на масата и това й тежеше. Живеехме от помощите и милостините, каквито хората дават… работехме. Ходила съм на училище до 8 клас и след това спрях, защото се омъжих за Росен. От всички деца, само аз съм ходила на училище, а другите ми братя и сестри работеха. Аз съм петото дете. Майка ми винаги ни обличаше с чисти дрехи, стари бяха, но чисти… не беше редно да ни купува нещо ново, понеже все ще остане нещо от сестра ми или от брат ми… по някоя дреха… нещо така. Майка ми все ни възпитаваше да не крадем, да не лъжем, да не се тепаме с хората. Моето детство не беше хич хубаво. Няма да те лъжа, така си е…
Аз се омъжих, защото исках да се махна от Самоков, сега ми е добре, нищо че имам малко проблеми, ама какво да се прави, всички имат проблеми с парите. Живеехме с мъжа ми в една стая… беднотия, какво да ти кажа… Свекървата ни изпъди в едната стая да живеем… нямаше мивка в стаята… имаше едно легло, където спяхме ние и едно от децата. Отвън, на двора имахме чешма и всички на нея ходихме да перем и да мием всичко. Имаме шест деца и четири ходят на училище, а другите си стоят у дома. Тия, които ходят на училище, до един са отличници и все шестици ми докарват в къщи, в бележника… Стараят се децата, учат ги там на добро, възпитават ги учителите. А тия, които са в къщи ми помагат, мият паниците, чистят. Зимата ходим за дърва, ходим и свличаме дърва за огрев. А за храната, старая се понякога да има и хубаво ядене, ама не може. Какво можем, това слагаме, не е като едно време. Но на празниците винаги гледаме яденето да е добро. Сега не празнуваме, както едно време – само Нова година и Гюргьовица. И двамата с мъжа ми не работим никъде и сме социално слаби. Ако не е общината да ни дава пари, откъде да се гледаме, ще умрем от глад. И децата няма какво да ядат и те ще умрат. Да ви кажа, ето сега и двамата с мъжа ми сме вярващи - повярвахме. Ама преди да повярваме мъжът ми беше пияница… пиеше… и ме псуваше на майка. Ама, Бог го промени и той стана вярващ и учи децата да са вярващи. Той, да ви кажа беше болен – от тумор и лекарите казаха, че повече тоя човек няма да живее, а ще умре…и нищо не можеше да го излекува. Обаче Бог го изцели и му помогна и сега всички ние вярваме в Бога.
За моето бъдеще да ви кажа. Гледам се в същото положение… Децата ще пораснат, ще се оженят, ще гледам внучета… Не се виждам променена… ще живеем в една стаичка… цигания…, цигания…, бедност…Какво да правим? Ама живеем сега спокоен живот, защото вярваме в Бога и това ни е достатъчно… да има какво да ядем, какво да носим…, хубаво е…
Да ви кажа и за децата.
Възпитаваме ги да не крадат, да не лъжат, да се учат на добро и да ни уважават. Така искам и моите деца да учат внучетата. И аз ще ги възпитавам на добро, докато съм жива, ще ги възпитавам. От моите деца съм много доволна и дано тия, дето учат, да стане нещо от тях и те да се променят и да имат по–добър живот. Ние ще остареем и така ще ни мине на нас живота, но дано тия, където учат, за тях да има по–добро бъдеще.
Да ви кажа, аз съм благодарна на Бога. Когато се оженихме с Росен, моята свекърва много ме тормозеше, не ме искаше, пъдеше ме и викаше: ”Бягай си, защо си дошла в тази къща?” Пъдеше ме на квартира да отидем с Росен. Откъде пари да имаме ние за квартира… откъде помощ. Но Бог я смири и ние двете сега се погаждаме… няма като преди как ме тормозеше… сега и двете се разбираме… защото и двете повярвахме… Най–вече съм доволна от Бога, че изцели моя мъж…той щеше да умре и кой щеше да ми гледа тия деца на мене…и шестте сирачета, аз нямаше да се справя с тях. Кой щеше да ми ги гледа? Много съм благодарна на Бог, че той изцери моя мъж Росен. И сега си живеем с него… ще си остареем, ако Бог е рекъл.
Какво да ви кажа… такъв е нашият живот…, такъв е…