Автобиографии на роми, записани 2005-2006 г.
Тук говорим български и турски език.
Милка Димева, р. 1973 г.
Казвам се Милка Димева. Местна жителка съм на Микрево. Официалният ни празник на нас ромите е 6 май - Георговден. По обичай празнуваме 3 дни като се започне от 4,5 и 6-ти май. Празнуваме го като например отидем на полето или горе на чешмата, която се намира към Илинденци. Там го посрещаме и на третия ден го изпращаме пак по същия начин с песни и танци. Отиваме на площада и се връщаме( площада това е центъра на Микрево. Всичко както си му е реда. От няколко години тука в махалата правиме програма. Има деца, които свирят. Те не са към училището отделно са. Опитваме се да се организираме защото има неща, които трябва да се пооправят. В училището незнаят какви точно са ни танците. Имаме една жена тук от махалата, която обучава децата. Добре се получава. Ако има някой които да ни спонсорира и повече внимание да им обърне на децата, ще стане много по добре. Понеже това става в рамките на 2-3 седмици. Тази жена няма достатъчно време да ги обучи, а и децата нямат време да свикнат. Ако има някой който да се занимава по дълго с децата, по на сериозно да вземе нещата....Ние тук сме си от махалата и децата не го възприемат толкова сериозно, че може нещо да се направи по така да са по-известни. Карат си го по така от време на време отиват. Възприемат нещата по-не сериозно Аз си мисля, че ако има някой, който да ги организира и да се занимава с тях ще стане нещо по-добро и може да станем известни навънка не само тук в района.
Незнам колко жители сме. Трябваше да питаме кмета Кязов(той е кмет само на циганската махала). Той се занимава с тези работи. Може да сме към 1000 души. Има доста, коита не са местни(не са жители). Повечето хора може би половината са пришълци. От месните сме останали малко. Другите са вече, кой от Дамяница, кой от Кавракирово. Тук говорим български и турски език. Не е чист турски език. Има много малко хора тук от махалата, които знаят цигански език. Тук нямаме мохамедани само християни сме. Има една секта - Педесятница или нещо такова и евангелисти. Едните си имат храм, а другите сега си строят. Идват от Пловдив хора от Софииско...
Нашата махала няма определено име. Казваме си и Циганската махала, а иначе като идват писма по адрес сме Нова махала и след това по номера. Има и бедни има и по заможни къщи.
Сватбите ни са много интересни и ще ти разкажа.Сега толкова понеделнишко не го честваме. Правехме го като се започва от събота вечерта и се събират всички роднини, близки и къната се слага. Тя се забърква. Булката сяда на скута на свекървата. Някое момиче, което не е омъжено идва с майка си и баща си и то слага къната на булката. След това се веселиме до кой колко може да пие, да издържа и да танцува. И неделя вече сутринта водят младоженеца до реката. Потапят го във водата и след това отиват да отведат булката. Може да я вземат от някой роднина или приятел или познат няма значение, но е важно да не е от нейната къща. Имахме преди обичай от центъра на селото да взимаме булката. След това отиваме в ресторанта с гостите. Като се връщаме в махалат пак има веселба. Понеделнишки вече пак се събират роднините. Булката за събора си има една рокля, в неделя нали е с булчинската рокля и в понеделник е с друга рокля. Различно е, някои са с рокли премени, а други са с шалвари.Зависи, кои как си го приема, кой как иска да си е облечен. Има някои, които сама си шият шалварите. Сега предстои една сватба и подразбрах, че ще има индийски дрехи.
От страна на погребалните обичаи сме зле. Иначе да не дава господ някой да почине, ама ако почине, роднините му се събират да го чакат. Аз мисля, че навсякъде е така. С погребенията сме зле, а с гробищата още повече сме - ужас.Не се поддържат и не се правят както е редно. Мисля, че съвета трябва да ни помогне и да пооправи малко гробищата. Нашите- циганските гробища са отделно от българските. Има потънали гробища, някои не са загредени, плочи няма. Има само около 20 гроба, които са направени малко по така, а другите не си личи къде са.
Ние сме по-изолирани от другите не е примерно като в Благоевград. Незнам може би от културата или от хората. От 64-68ми набор има хора със средно образование (среднисти) и други няма. След това са по-малко, а има и много неграмотни. Вината може би е в училището... незнам. Ето например децата днес имаха тържество в детската градина. Направи ми впечатление, че обучават само българските деца, а нашите малко по-отстрани. Представят се само българските деца и на нас ни стана обидно, защото може и нашите да са малко по-неразбиращи ( по-неуки) и по-назад с материала, но все пак и нашите да участват. Просто има някаква разлика.
На нас тук в махалата имената са ни български.Не си спомням там, коя година започнаха да ни сменят имената. Имаше турски имена, но ние ги сменихме с български. Почти всички си сменихме имената и сега децата ни са с български имена .Аз не се обиждам като ми кажат циганка или ромка или пък българка, просто ми е безразлично.Аз и съпруга ми държим този магазин.”